в шума на асфалта събират се камъни,
които пускахме във фугите.
и листата се мачкаха,

мама днес има рожден ден.
обичам уханието ти на кафе сутрин и рано следобед.
и когато ме прегръщаш силно.

такива, които си купих от Славейков за левче и после намокрени от дъжда, намокриха последните ми скици на гърбове, които нарисувах, защото госпожицата по анатомия ми каза, че имам нужда да ги рисувам и които после сложих във висока бутил...

Но си спомням, че някои птици не могат да живеят в кафез. Перата им са твърде ярки. И когато те отлетят, онази част от теб която е осъзнавала, че е грях да ги затваряш, ликува. И все пак мястото където живееш става мрачно и пусто, когато...

тайната която никой не знае.
това е корена на корена.
пъпката на пъпката и небето на небето,

бях много мъничка и чичо още беше добре (защото той сега е шизофреник, в казармата нещо му направиха) и си бяхме на село и имаше много, много слънчоглед, имаше чували слънчоглед и ухаеше навсякъде на него, имаше лалета и беше вечер, чува...

    Ти непрестанно говориш.
    Децата не трябва ли да говорят, Мари?
    Трябва, но не много.

ще ми липсваш.

виждах отражението и в стъклото - цялото в петна, сухи и мазни, размазали се в тънък слой покриващ двойността му, подпираща лицето си с ръка, прииска ми се да я нарисувам - с тъжните си очи и лицето осеяно с бръчки прорязващи го цялото -...

Your skin makes me cry.

Гледах "Хубава жена", а аз макар, че не обичам лиготии
винаги много се влия от тях хахаха и съм въодушевена ужасно
и ужасно щастлива

"Нима от всичко няма да бликне кръв и да тече до края на живота ми, аз ще се опитвам да я спра, да не се удавя, да не умра."

"Миришеше на леност, на тишина, на измито стълбище, водата още не беше изсъхнала, на човешки животи, които спокойно и уверено се нижат след своето течение, къщи, построени върху кибритени клечици."