[...]
можеш да чуеш гайдата
и хората по спирките

every time we look at stars
we see back in time.

и ето кретат слаби дни -
и в секи техeн лъх и час
звучи себепрезрение.

Тази вечер внезапно спря токът,
повъртяхме се малко, попсувахме,
нямахме свещи,

всеки ден имам нещо което да кажа
и всеки ден губя по нещо, когато те няма за да го чуеш.
колко още има за губене.

държа някой за ръка
а другата стискам
от болка

    - Ще се срещнем пак малка Мам – прошепна тя, докато оставяше в ръката й малък ключ. Обърна си и излезе през вратата на купето.

една година от както те обичам
всичко се повтаря
същите книги чета

`

    - Изглежда мнозина са прекалено богати - рече Ли. - Забелязал съм, че по-голямо незадоволство от това на богатите няма. Нахрани един човек, облечи го, настани го в хубава къща и той ще пукне от отчаяние.
    - Виновен е твоят нов прев...

забравила си си у нас
пръстените и обеците
гривната часовника

    Самуел си спомняше какво говореха за един братовчед на майка му в Ирландия, благородник, богат и красив, който въпреки това се застреля върху копринения диван, седнал до най-хубавата жена в света, която го обичала. "Ние сме способни ...

Може, казвам аз, но не мисля, че има смисъл, най-добре е да я прибереш вкъщи и да й се радваш като на нещо ново, защото когато загубиш нещо, то се променя или ако то не се промени, ти се променяш, и дори да го намериш пак след време...

Когато съм пътя,
който бавно минава
край сънени къщи